автор: osi4kata

Бледо утро и плаха зора,
след дъждовната нощ е студено.
Онзи хълм е настръхнал откъм гърба
в най-убитото си зелено.
Като дракон, уж силен, но кекав на студ
и подвил подлизурски опашка,
той те гледа, тъй както се гледа към луд,
че си тръгнал на работа. Грачи
мърляв гларус,
по-точно крещи,
възмутен от невзрачното утро,
а в единият край на небето лежи
още месецът, свит като кутре.