автор: korleone

Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах...
и сега те обичам...

И макар да си всъщност предишната,
за теб, аз съм вече различен...
Предишният принц,
когото обичаше
и още вярва, че ти си предишната,
която някога също му вярваше…
Не успя да превърне в принцеса
тази, която обича…

Предишният принц бе на друга планета.
Предишният принц бе приятел с пияници.
Предишният принц бе забравил за цветето…
Всъщност… Предишният принц те предаде.
…и с това те превърна в принцеса...
(Всичко ли трябва да се изстрада?!)
Някъде там, дълбоко в сърцето си,
по-дълбоко дори от омразата,
ти се превърна в тъжна принцеса,
нощем сънуваща слънчеви залези…

…И когато угасна в очите ми залезът,
(макар да изглеждах предишен…)
и залези нямаше,
нито дървета, вулкани…
И нищо!
Превърнах в студена пустиня
и онова, което остана...

А един баобаб сънуваше изгреви…
Един вулкан, ненужен на никого,
защото Някой го няма,
угасна и стана студено…
Аз не вярвах, че ти си различна...
(Вече в нищо не вярвах,
защото и ти не вярваше в мен и…)
Просто знаех, че те обичам.
Просто... Знаех!
Макар отдавна да беше различно.
Макар отдавна да беше решено…
Вместо в мен, бе повярвала в себе си,
когато никой не вярваше в теб и...
После всички повярваха.
И вече не вярваха в мен.
…Беше вчера...
(…Понякога още е вчера.
Само понякога…)
Всъщност всичко е вече различно.
Дори самотата... Различна е.
Само ти и аз сме предишните...
(Макар че други обичаме,
и други обичат ни.)
В мен,
ти и аз сме предишните!