автор: rajsun

(от миналия конкурс “Очи към себе си)

Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
нали се правя жив при хората.

Но някак си отгор-отгоре,
не като други – издълбоко.
Покрай човешката история,
уви, комай покрай живота...

Уж поприключих вече сметките
и с Господа, и с дявола,
и на кантар е равносметката
от вземано и давано,

но как да спя спокойно, след като
такова доживях:
да искам прошка от съседката,
затуй, че не можах??