автор: vesan

Някак нелюбовно ми е днес,
в този ден на помисли амурни,
че отдавна в нищото се сурна
любовта за мене. Като пес

щуращ се из непроходен лес
оглупял след спомените тичам,
все обичащ, ала необичан...
Някак нелюбовно ми е днес.

Затова от чашата пред мен
градуса на слънцето ще барна,
че едничка тя на мене вярна
ми остана и на този ден

нея ще целуна вдъхновен.
Нека да танцува из кръвта ми,
че със нея влюбени сме двама –
само аз и чашата пред мен.