автор: ivliter

Лудост е с нощта да се надбягваш,
когато времето в съня ти спира да тече,
когато цялата реалност се обръща
назад към извора си таен,
когато в тътена на гръмотевицата
тишината се гримира
и съзаклятнически ти намига.
Лудост е да се опитваш да се върнеш
в същността си,
където някога си бил,
където твоите пътеки времето е вързало на възел,
където речната вода е спряла да тече
и песента й птица е изпила;
където осветените дървета
не хвърлят сенки
и облаците нямат отражения.
Лудост е да търсиш себе си,
когато времето ти е изтекло.