автор: apostola

Отиде си една любов голяма-
Тя в мен остави своите следи.
А между нас остана сякаш яма
И нищо не е, както бе преди.

На мойта скръб сълзите са солени
И сладкото го няма вече тук.
Надеждите пред мене са сломени
И няма как да се опра на друг.

Сълза по бузата ми се търкулна
И бързо тя в душата ми попи
Едната скръб във мъката покълна
И няма- знам- задълго да заспи.

Това си ти, Българийо, любима
със тази скръб и мъката по теб
Дано след мен за други да те има
И бял да бъде родният ти хляб.