автор: Angelche

В един дъждовен ден
небето плаче и в пламъци гори.
В един дъждовен ден
разбрах от тътена, че е самотен този дъжд.
И тези пламъци в небето
не могат локвите да стоплят във краката ми.
Теб те нямаше до мен,
нямаше те да държиш ръката ми,
само мълнии протягат костеливи пръсти
опитват се да стигнат мен и самотата ми.
В един дъждовен ден
съдбата ме постави на колене,
дори дъждът да беше с мен
остави ме на тишината
и тя понесе ме във своето безвремие.
Самотен дъжд, дори капчукът е самотен,
и тихо плаче по стъклата ми.
Капки в локвите кънтят
отекват стъпките оставени от тишината ми.
Това е моят тъжен ден
бавно крача през него…. един дъждовен ден,
ден без теб, в който и небето плаче смутено.