автор: marisiema

Ти литна мълком, без сълзи,
без "сбогом", без милувка.
Спокоен, сякаш просто спиш.
Издигна се, излитна...

Лицето слънцето си скри,
зави се с креп луната,
небето сякаш се сниши,
а борът се разплака.

Ти литна, както и живя -
полека, нежно в здрача.
Звезда подаде ти ръка.
Земята се разплака.

Отлитна. Някъде си, там...
Звездите те прибраха.
Застена плъзналият мрак,
а къщата заплака...

Отлитна, скри се, замълча.
Остана тишината.
След теб, ранена и сама,
надеждата заплака.

Къде си? Светло ли е там?
Мълчи, коварен, мракът.
Сиротна сред огромен свят,
душата ми заплака...