автор: Angelche

Не спирай вятъра ми.
Пред мен не се изпречвай,
не спирай всичко хубаво.
Остави ме да усетя,
остави ме да почувствам всичко истинско,
неповторимо и да го превърна във изкуство.
Не спирай вятъра ми.
На воля разпилей косите ми,
усмивката ми с нежност погали,
раздухай топлината на ръцете ми
и пак сълза в очите да блести,
през мен мини и виж коя съм.
Не спирай вятъра ми.
Не искам вече падащи звезди
нарисувай ми слънца.
Дори да вееш хлад,
дори от бури да си изкован -
бъди ми вятъра!