автор: pastirka

Живеех в чужд сценарий като в кино,
белязана от острото на ножа.
Очите бяха греяното вино,
което твоят поглед ми предложи.

С ръце като лозички ме прегърна,
дошъл по пътя на една кармичност.
Сърцето те позна и ти отвърна,
отключило инстинкта си първичен.

И, сякаш таен шифър разгадала,
аз вече знаех колко ме обичаш.
За тебе не облякох рокля бяла,
тъй както е прието от приличие.

С червеното мастило на мавруда
ти в онзи първи миг обет положи.
Дори да мисли някой, че съм луда,
животът ми без теб е невъзможен.