автор: gogata622

Валеше дъжд и сивата мъгла
със мокри длани галеше земята.
Стоеше в мрака тъжна и сама,
красиво цвете в плен на хладината!

Поканих те в отсрещно кафене,
дали очакваше това не зная!
Усмихна се, а след това прие.
Коя си ти аз исках да узная.

Изпихме по кафе. Навън дъждът
не спираше – валеше ли, валеше!
Трепереше. Тресеше те студат.
Дори и мокра ти прекрасна беше!

Поех да стопля твоите ръце
премръзнали, студени от мъглата.
Да затупти горещото сърце
и с ритъм луд да съживи душата!

В очите ти проблеснаха искри,
надежда нова в тях се бе родила!
Търкулнаха се палави сълзи
които беше до сега таила!

И в този миг разбрах – това си ти,
така желана, търсена, сънувана
в мойте нощи и във моите дни!
До болка във мечтите ми бленувана!