автор: apostola

С небесна мантия ще се наметна-
по нея чак звездите ще блестят.
Главата, като слънце ще я вметна,
краката ми простора ще делят.

Ръцете пък ще бъдат сателити
и те ще следват моя земен път.
Съвсем и земните ми апетити
ще се стопят в небесната ми плът.

И ще се движа тука със звездите,
а слънцето ще праща светлина.
Че леко ще ми дишат и гърдите
пред погледа на земната жена.

А тя по мене вече ще изгаря
от слънчева и звездна светлина.
В сърцето ѝ любов ще се разгаря
и цялата ще плува в топлина.