Ще се дивят, ще те тълкуват,
на знамена ще те развяват
тез, на Мамона що слугуват
и българщината продават.
Пред твоя лик ще коленичат
и твоя стих ще рецитират,
с идеите ти ще се кичат
и ще крещят: „Той не умира!”
А после, вечер, след зарята,
ще слушат чалга и ще пият,
забравили за песента ти
и жалката ни орисия.
Тъй всуе ден из ден минува
във вечност робска, в унижение,
и всуе показно празнуват,
поете, твоето рождение...