автор: wingless

Въздишката с която си отиде
отрече своя бяг от самотата
във теб и мен - докрай неопозната,
за да отмине без да те обиди.

Приеха я и стъпките на двора
и сенките смълчани по земята -
и сключили съюз със тишината
за да не чуят непознати хора

и сториха пътека да си тръгне
от теб и мен - докрай неопозната.
Понесла поделена самотата
дори от спомена да те изтръгне.