автор: elsion

Какво имаше вън,
помниш ли?
(Не вярвай...
в шепота на заскрежените стъкла,
звънчетата на рекламите,
белобрадите картинки на спомените.)

Прозорецът ни е само красив декор,
весела картичка
с гирлянди-снежинки и борови клони,
с приказна горска пътека
пред прага ни.
Ала прекрачим ли,
злата буря ще ни отвее към здрачните окрайнини,
които с всяка година настъпват,
настъпват
и захлупват слънцето.

В Къщата е топло и меко,
лудува огънят в огнището
и хвърля по стените кадифени сенки
- фрески от миналото.
Всичко е минало,
дори само с ъгълче от секундата.
Кой може да хване Мига в дланта си,
да спре с дъха си бурята
от неукротимо Време?
Ето, то скърца дори тук, по дървените дъски на пода,
свисти зад решетката на камината,
вие в комина.

(Какво имаше вън...
помниш ли?)
Ръката ти се отпуска,
натежала от чашата с тъмно вино,
клепачите се притварят
сред мирис
на портокалови корички и канела,
червено-зелени лампички
мигат по гладкото на бузата ти,
докато вън,
вън здрач на парцали
затрупва света.