автор: hristam

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихреният ход,
и за моментите, в които спира.

Благодаря за светлото небе,
което ми дарява всеки полет,
защото то е стълбата към Теб.
И част от мене все лети нагоре.

Благодаря за силата да вярвам
и да събирам себе си сред всички,
да имам повече, когато давам,
да съм създадена, за да обичам.

Благодаря за трудните уроци,
за всяко извоювано проглеждане,
за шансовете, виснали на косъм,
за жилавите кълнове надежда...

И за неверника дори благодаря,
защото той е част от Твойте рани
и щом последният си сън заспя,
след мене любовта ти ще остане.