автор: pastirka

С това стихотворение подарявам
по една шепичка надежда на всички жени,
които се борят за живота си с рака.

Рисуваше те. Думите и бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти.

Стояхме до скърбящия прозорец,
несрещнал отражението твое.
Задъха се от спомена, че скоро
сънувала нечакан дъжд, порои,

които те повлекли беззащитна
към дъното на пропаст непозната...
Страхът ме изпревари и попита:
- И оцеля ли в този ад жената?

Тогава чух аз отговора ярък,
изгрял над вярата ми покосена:
- Получи като коледен подарък
Христова милост тя и бе спасена!