автор: Angelche

Довлече спомен снегът сега.
И наваля. Изплака небето своето бяло.
Дом далечен. Потънали стъпки в снега,
оставили плаха пътека към него.
Камина, пламък,
дом изпълнен със светлина,
дъхав чай, аромат на канела и бор,
създават уют, топлина.
Дом чужд. Нечии стъпки водят до него.
Две сълзи блестят на онази плаха пътека,
отразяват меката топлина на прозорец.
Дори и снегът е друг, навява студ.
Спомен далечен
затрупва в пряспа сърцето.
А нощта е тиха… далечно е и небето.