автор: mig

На Антония

Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра,
и нека прости ми за тая ми слабост ...

Но ти бе до мене, до мойто легло,
когато животът висеше на косъм;
и с тебе изпихме горчилката зло
и цялата тръпка на миг високосен.

Ти само се радваш на всеки мой стих
тъй както на стъпка на милото внуче.
Ръка ти целувам, за всичко прости.
За мен ти си свята, на обич ме учиш.