автор: gogata622

Ти помниш ли?Ти помниш ли нощта,
когато любихме се до полуда?
Бе пролет,и ухаеха цветя.
Бях луд по теб! Ти бе по мене луда
Целувките изгаряха плътта!
Телата ни танцуваха във ритъм!
С устни галех твоята коса.
Обичаш ли ме? - исках да попитам.
В очите отговора ти съзрях.
Ти бе красива,пролетна магия!
Желаният и дълго чакан грях!
Отрова,гдето исках да изпия!
Тъй близо бе небето със звезди!
Най-меката постеля бе тревата!
А нейде нежно свиреха щурци.
За мен и теб.За нас във тишината!
Ти помниш ли?Ти помниш ли нощта?
Ти помниш ли луната и звездите?
Ти помниш ли дъха на пролетта?
И ние с теб в страната на мечтите!
Цяла вечност искам да си с мен!
Колкото и вечността да трае!
Бавно се изнизват ден след ден.
Пак е пролет.На цветя ухае.
Пак сме двамата,и пак сме тук.
Само,че среброто във косите
теб те прави друга.Мене друг.
Но сме млади вътре,във душите!
Като миг отмина младостта!
Отлетя на времето с крилата!
Но при нас остана любовта!
Най-хубавото цвете сред цветята!