автор: Mariell_Desing

Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне
на колене пред теб
и ще засветят ръцете ти
в есенно-оголяло.
Ти целият си само тъга
и безкрайна агония.
Ще те стопля докрай
със закърнелите си сетива
и няма да си тръгна,
макар че любовта е само дума.

Aко облека болката ти,
ще облекча ли бремето
на усмивката, с която винаги
ме чакаш на южния си прозорец?
Ако отсека главата на слънцето,
ще съкратя ли онази отсечка,
фино разделяща сърцата ни
от пълното им и неотменимо сливане?
И докато сипеят на живота
бавно, като стон ни поглъща в себе си,
обетът на сключените ми мисли,
който тържествено ти бях дал
преди два века и половин дъх
недоловимо, но неотменимо
ме приближава към върха
на общото ни небесно погребение...