автор: misteriavechna

Трудността да заобичаш всички
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо,
за да го поставиш в епруветки,
които да изследваш всеки ден,
откривайки несъвършенствата
на генетични грешки, пак
не би утолило твоя глад.
Мащаба си картографираш неестествен
сянката ти пада върху теб.
В криеницата основен победител,
глупостта ти връчва главен приз.
С пристъпи на грубо етикиране
откриваш правилния начин да ме назовеш,
не стихва боли и израства,
това което не искаш да спреш.
Мрази ме, нека още да страдаш,
ненавистно да те боли!
Грижи се да стане голяма
Омразата на страстни гневи!