автор: Albatros

... зъл мелтем с ютия глади плажовете дълги дни,
сякаш танкови бригади! – тръгват тежките вълни,
тетраподите се къртят, трополи връз тях дъждът,
и върху делфина мъртъв гладни гларуси кръжат,
съска сухата тръстика – Бог ли в храма бич върти? –
ако утре те повика, плюй на своите пети,

туфи гнили водорасли – и медузи – мазна слуз,
слънцето расте – и гасне, пада в залеза – топуз,
няма – ни къде да бягаш, кой да ти свари чорба? –
смъква зимата с тояга кожи – седем! – от гърба,
пий едно патронче водка – и за сън склопи очи,
или с бяла платноходка хоризонта разсечи!...

3 декемврий 2017 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.