автор: 4erGologan

Насън – пак сме двамата с тебе
сред росни цветя и треви.
Наяве – не съм ти потребен,
разбирам го бързо, уви.

И докога ли, не зная,
ще продължи този „филм“?
Когато сънувам, съм рая,
когато съм буден – немил...

Как искам света да обърна –
нощта да превърна във ден,
наяве да те прегърна
и да си вечно до мен!