автор: FluBalu

Малка е като въгленче.
Гаснат очетата. Гаснат.
Стига сте ме залъгвали.
Случва се нещо ужасно.

Слънцето е прекършено,
а пък молбите – нечути.
Искам да я прегърна и
да оживее в скута ми.

Чудо ми трябва! Чуваш ли,
Господи на безкрая.
Нищо животът не струва
в тази болнава стая.

Въгленче е детето ми
и сърчицето му гасне.
Дай му огънче светещо,
с майка си да порасне.

Тихо е! Тихо е в стаята.
Майката – вкаменена.
Чудото нейде витае –
бяло и съвършено.

Цвета Иванова