автор: hristam

Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме
като декор на маскарада.
Безверието носи болка
и се удавя в старо вино,
докато истината коркова
тънее като дим в комина -
съвсем за малко, под сурдинка,
докато градусът го има.
Дрънчи последната стотинка
върху тезгяха на Родината.
Надеждите са като мощи
върху ронлив олтар от пясък.
В илюзии за светло бъдеще,
днес губи сетния си блясък.
но светят сълзите на майките,
преглътнали живот в разлъка.
А думите са все по-малко -
един народ, а колко мъка...
Но дяла стих след стих поетът
с длетото от куршум и свила
и раните му в рими светят.
Защото вяра значи сила.