автор: daro

... И през тебе мога спокойно да премина –
с присвито сърце, с отпуснати ръце...
Да те разгадавам умно и отвъдно
в животворната ти тъмнина,
където бавно да се смислям.
Напомням ли ти напоено с гняв небе?
Възможно е,
ала това е само избор за отбрана.
Поискаш ли да тe застигне синевата,
все ще се намери никой –
да те чуе,
преди прахът ти да се разпилее.
И ще започне нов строеж
с дълбоки основания и просветляващ покрив,
докато склонността ни към инвазии
заспива
с прибрано острие
в кания от наследствени беди.

Аз бих могъл да се оглеждам в гладката ти плът,
да слепвам лист по лист годините,
но няма как да върна съкровеното.

Сега, във зрелостта си, изумен съзирам
как чудесата на земята спускат
завесата на листопада
пред ефимерен друг живот.

Зад тях – стената –
недостъпно, вечно,
стихийно и осеяно с надежди
поле,
в което се издигат домове за всички.

И не отвъд –
отсам,
в надвисналата
битка за душата.