автор: diga

Не идвай във съня ми, много моля!
Нали самичък, нов път си написа?!
Е, няма смисъл смятам да те помня!
Но пустото сърце не търси смисъл...

По цял ден мисълта за теб изпращам
във най-различни кътчета у мене,
но споменът е мил и ми се схваща
това от ляво... гърлото... корема...

Със времето ще си ги култивирам!
Лекувала съм ги не малко пъти...
Но днес те призовавам, апелирам:
не идвай! Нека спре да ми е мътно.

Не идвай във съня ми! Баста! Стига!
След всеки сън се чудя - как се диша...
Не може ли да я затворим тази книга?!
Аз давам старт! И спирам да те пиша!