автор: apostola

Защо така бе, мили мой,
вървиш встрани на зиг и заг?
Върви направо- без завой
във тоз живот немил- недраг.

Върви напред, върви натам
дори да няма пътен знак.
Върви със друг, върви и сам...
Не спирай никога във мрак.

Върви напред към светлина
И слънцето да ти е цел.
До теб да има и жена,
когато пътя си поел.

След себе си оставяй код,
Че този път от теб вървян
е път към другия живот,
от живи още не видян...