| /към отделния вид/
В пътеките от пустота вървиш,
по гниещата шума на дъбака.
Цикламите с навирени уши
над купчинките рохка пръст,
ослушват се за дивите прасета.
Ятата на ятаците,
подобно хищни птици –
трупали, натрупвали...
разпилявали са пирамидите от сметища,
а лобните места на партизаните
са повече от манатaрките
и сечищата.
Откриеш ли в гората празните хранилки –
един безумен за сърните свят,
във който първо хранят,
а после те убиват –
изпитваш ядна нужда от това:
да събираш мухоморки!
Ала да убиваш, нали е грях –
остави духовната му нищета
естествено да си умира –
в една бълха,
не по-малка от човека.
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"За гъби" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За гъби от libra на 11.11.2017 @ 18:23:24 (Профил | Изпрати бележка) | несправедлив е викаш света, първо хранят, а после убиват :) искам да оставя вместо коментар нещо от св.франциск и дано душата ти намери мир и спокойствие вместо яд и отрова от мухоморки..
'Господи, направи ме инструмент на своя мир,
където има омраза, нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.'
|
Re: За гъби от daro на 12.11.2017 @ 19:38:59 (Профил | Изпрати бележка) | Благодар за отзива, Ил! :)
Не съм загубил надежда... и поради тази причина, надявам се душата ми да намери мир и спокойствие, не много скоро. ;)
Ако не обичах природния свят, не бих написал подобно стихо. И ако не разбирах... ако бях лишен от вчувстване на заобикалящата ме действителност, то бих приел смаляващата се човешка плътност, като резултат от разширяващата й се одухотвореност.
Аз знам тази илюзия, но не я живея...
(((О))) |
]
Re: За гъби от libra на 13.11.2017 @ 00:21:57 (Профил | Изпрати бележка) | надяваш се душата ти да намери мир и спокойствие, не много скоро, заради умирането в края на цитата ли? няма как да се роди нова личност ако не умре старата, даро, новата личност в която да няма яд към никого и нищо, да няма ревност, завист и прочее, да не ти досаждам повече с думите си, а ти живей така каквато ти е потребността в момента, а някой ден ще разбереш :) а може и да не разбереш..божа работа :) |
]
Re: За гъби от daro на 13.11.2017 @ 09:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | Раждането на "нова личност" е трансформация с присъщите ѝ условности. Ако имаш предвид "преображението", то нека не го бъркаме с инстинктите ни за оцеляване, които ни доближават до мимикрията.
Нравствените таблици са били необходимост... и продължат да са, когато личността е в лъча на молението. И ако не продължим в целостта на останалите лъчения, ще си останем в сферата на апатията, на леността.
Творецът иска да види чедата си като съ-сътворители - да знаем и да можем. Той не спира да работи - руши и създава... но със Знание(Истина)за предстоящото, и с любов към одухотворената бъдност, а не само към личността, която безспорно ще остане в паметта на друго време.
(не бива да се замърсява и разрушава, това което нито сме създали, нито можем да го възстановим в хармония с целостта - бдението е само едната страна на властта - да можеш, и да не посягаш.
искам знание, за да се науча да не греша!)
...(.) |
]
Re: За гъби от tearfly на 10.11.2017 @ 17:18:36 (Профил | Изпрати бележка) | ...представих си как дивите прасета стъпкват красивите уши на цикламите - нещата от живота - често красивите неща са стъпквани от една откровена свинщина, на която дори често се ръкопляска...идвам за мухоморки и аз, за едно символично опазване на вида от хибридните чудовища. |
Re: За гъби от daro на 10.11.2017 @ 19:37:58 (Профил | Изпрати бележка) | Добре дошла на чисто в Стана, tearfly!:)
Не само са още живи минотаврите - те са повсеместни, нали!
Щом и местните рибари си хвърлят отпадъка в морето, и горските хора трупат боклуците си в гората, и на хората от низините не им пука, тъй както на българина, така и на германеца вече не му дреме... не е на добре.
Ставаме опасно близки в безотговорността си. Не сме същите хора, отпреди 50г. Някакъв нов хибрид сме, права си!
Вече ме е срам да мърся думите с употреба по подобни поводи, и затова... млъквам.
...(.) |
]
Re: За гъби от rady на 10.11.2017 @ 15:29:19 (Профил | Изпрати бележка) | Усетих болката ти, ама я остави тези мухоморки! Само им се любувай, а тя - духовната нищета сама ще се самоотрови. Поне така ми се иска! |
Re: За гъби от daro на 10.11.2017 @ 16:12:35 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Адаш! :)
Бъди спокойна - събирането на отрова е само нагон, който няма да отвържа. Съзнанието ми е спокойно - всички ще вдигнем чашата на отровителството, без да се обясняваме и оправдаваме... защото няма кой да ни чуе, когато като вид, нарушаваме Законите.
Спокойна вечер и готина събота и неделя!
...(.) |
]
Re: За гъби от mariq-desislava на 10.11.2017 @ 15:25:25 (Профил | Изпрати бележка) | Зад необузданата образност (как я обичам) наднича плах въпрос: натежаваме ли на този свят и докога ли ще търпи изстъпленията ни?{} |
Re: За гъби от daro на 10.11.2017 @ 15:58:33 (Профил | Изпрати бележка) | Сестро, почти ти отговорих на въпроса преди секунди, когато изразих видимостта си, под коментара Меги. :)
Не мога да определя - до кога ще ни търпи... Струва ми се, че нашето поколение няма да е свидетел на крайната му нетърпимост.
Остава... до края ни да се обичаме, защото само любовта може да оплоди въображението ни, с необуздани и болезнени образи...
докато съзнанието ни си почива.
...(.) |
]
Re: За гъби от daro на 10.11.2017 @ 15:43:06 (Профил | Изпрати бележка) | Добра среща, Меги! :)
Да ти призная честно, това стихо си е баш за домашно четене... ама нали тук си е наш дом, та реших че е таман.
Предполагам, че си виждала горски циклами в дъбова гора през октомври - да, те наистина са разнежващи. В друг контекст, биха могли да се изобразят и като пеперудени крилца, но... не и в това, на което бях свидетел!
Знаеш ли - аз не съм политик, нито общественик... и няма нужда да си меря думите, когато изразявам това, което повечето сънародници си мислят, но не е в техен интерес да го споменават. Сметки и мерки, не ме интересуват. Може да е обидно, но същевременно е и валидно - без да определям процентно съотношение - дебилите са в мнозинство.
И ако един ден, изкуственият интелект определи кой да бъде властника, то ще е именно заради това мнозинство, заедно с другите му разширения.
Винаги съм твърдял, че човекът не даденост - той е достояние.
...(.) |
]
Re: За гъби от zebaitel на 10.11.2017 @ 10:56:12 (Профил | Изпрати бележка) | е, тая бълха накрая ме изненада яко!!!
но пък тия циклами с навирени уши придават такъв колорит на цялата картина-разсъждение за ценността на вида!!!
здравей, Дарче! |
Re: За гъби от daro на 10.11.2017 @ 13:06:21 (Профил | Изпрати бележка) | Живо-здраво, Живе! :)
"е, тая бълха накрая ме изненада яко!!!" - защо бре, нали скоро се видяхме... или вече си забравила вида ми? ;)
/виждам, че едно дете(или един наш познайник ;)) отново се е позабавлявал с брояча на четенията/
|
]
Re: За гъби от rajsun на 12.11.2017 @ 17:27:23 (Профил | Изпрати бележка) | Адаш, това стихотворение си го писал уморен.
Не знам от какво, но - уморен.
Тежи от мисли и образи.
А може и аз да го чета уморен)))
Поздрави! |
Re: За гъби от daro на 12.11.2017 @ 20:07:25 (Профил | Изпрати бележка) | Драго ми е да те срещна, Адаш! :)
Отдалеченият поглед възприема обобщено, цялостно. Докато отдалечаващият се... загубва непосредствения контакт с формите.
Убеден съм, че ти си в първата видимост, защото и аз те наблюдавам от дистанция. ;)
Нормално е да се уморяваме, да си почиваме, да губим и побеждаваме. Въпросът е, да се съхраним като несломими!
Такъв бъди, Адаш...
...(.) |
] | |