Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 0
Всичко: 431

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКлеймото на лудия
раздел: Поезия
автор: pastirka

Тя се храни на вестник, а не на покривка.
В разлюления поглед е клеймото на лудия.
И звездите са нейната нощна завивка.
Не замеряйте с камъни - ще я събудите.

Стъпва винаги боса по дъха на земята.
Тя не знае какво е да ходиш на токчета.
Не задава въпроси, плахо гали с ръката
своя страх от живота, с нежността и обточен.

Розовеят в сърцето и с форма на изгрев
неродените стъпки на сина и измислен.
Шепа кал и обрулени листи и стигат
за къщурката с дворче, в душата разлистено.

Не сънува море, то е чужда картина
на стената на нейното синьо мечтание.
Покрай всички тя тихо на пръсти ще мине,
като спомен от сън, като вик от дихание.

Умолява смърттта, щом живота и свърши,
да я вземе в прегръдка, на пръст да я стори.
Тя е клончето пролет, от буря прекършено,
не посмяло с убиеца-вятър да спори.


Публикувано от viatarna на 09.11.2017 @ 15:43:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   pastirka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

13.06.2021 год. / 04:46:02 часа

добави твой текст
"Клеймото на лудия" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Клеймото на лудия
от lennichkata на 10.11.2017 @ 12:47:08
(Профил | Изпрати бележка)
Разкошно произведение, Мария! Много тъга намерих в тези два стиха:
"Розовеят в сърцето и с форма на изгрев
неродените стъпки на сина и измислен."

Сърдечен поздрав!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.11.2017 @ 12:55:53
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че те е докоснало написаното от мен, Леничка и благодаря за хубавите думи!

]


Re: Клеймото на лудия
от kameja на 09.11.2017 @ 19:26:37
(Профил | Изпрати бележка)
Завладяващо, богато наситено с топлота и сърдечност.


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.11.2017 @ 07:35:59
(Профил | Изпрати бележка)
Докато го пишех, нямах пред себе си точно определен прототип, но явно с годините съм събирала като частички на мозайка живите картини от живота и сега, омесени с чувствата ми, те родиха това...
Радвам се, че поспря и коментира!

]


Re: Клеймото на лудия
от zebaitel на 09.11.2017 @ 18:40:16
(Профил | Изпрати бележка)
Тя е клончето пролет, от буря прекършено,
не посмяло с убиеца-вятър да спори...


Мноооого е хубаво, Мария!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.11.2017 @ 07:29:34
(Профил | Изпрати бележка)
Зеб, радвам се да те видя и да приема подкрепящия ти коментар с усмивка на благодарност! Светло да ти е, момиче, и на очите, и на сърцето!

]


Re: Клеймото на лудия
от mamasha на 09.11.2017 @ 18:37:23
(Профил | Изпрати бележка)
Това, според мен, си плаче за бала на тема "Рисувам ти, живот!".
Ако не си го пратила сега, непременно го запази за следващия.

Има тук няколко великолепни метафори, които ще си препрочитам с огромно удоволствие.

Но най ми допадна тази емоционална наситеност, която завладява, без да е декларативна и клиширана. И не знам дали е търсен ефект това светло усещане, въпреки неизбежния край. Ако е търсено, браво - получило се е. Ако е случайно, пак браво - за майсторството, за умението.


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.11.2017 @ 07:27:41
(Профил | Изпрати бележка)
Задъха ме твоят коментар, мамаша... Чудесно е, когато видиш написаното от теб, преминало през сетивата на другия отсреща.
Не, не съм търсила никакъв ефект, всичко се е изградило само, вървейки по своята емоционална пътечка. Дори го довършвах в службата, редувайки писане със служебни задачи... Много е трудно да те нападне вдъхновението и да не можеш да му се отдадеш изцяло... Не съм го пращала никъде, защото рождения му ден беше вчера...

]


Re: Клеймото на лудия
от secret_rose на 09.11.2017 @ 16:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Толкова е лека, а натежава...
Разкошна творба @--;--


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.11.2017 @ 07:32:19
(Профил | Изпрати бележка)
Сестра ми обича и употребява често тази дума - разкошна. Казана от теб, за мен означава много, Меги... Благодаря ти, мила!

]


Re: Клеймото на лудия
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 11.11.2017 @ 22:26:13
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Мария! Мисля, че от всичко, което те е докоснало можеш да направиш поезия. И мисля, че всичко може да бъде поезия стига да го видиш. Поздрави!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.11.2017 @ 15:31:08
(Профил | Изпрати бележка)
Очите ти вече са се затваряли за сън, во въпреки всичко, си успяла да видиш достойнства в написаното от мен и това ме радва.
Приятелски поздрави, Кате!

]


Re: Клеймото на лудия
от mariq-desislava на 12.11.2017 @ 09:27:43
(Профил | Изпрати бележка)
Човекът е един спомен в края на краищата и нищо друго, но дано да оставим добър спомен у някого - такива мисли се скупчват в главата ми след прочита. Тук героинята е толкова сама, но забравяш за това след цялата образна красота.{}


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.11.2017 @ 15:37:20
(Профил | Изпрати бележка)
Погледът ни трябва да умее да изравя красотата от ежедневието , често нащърбено от мълниите, породени от срещи с различни от нас хора. За да оставим след себе си добър спомен, както си го казала ти, Мари-Дес.

]


Re: Клеймото на лудия
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 30.11.2017 @ 12:04:01
(Профил | Изпрати бележка)
Надълбоко бъркаш, Мария! Силна и вълнуваща творба!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 30.11.2017 @ 15:15:21
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че се поспря тук, ценя думите ти и съм ти благодарна за тях, Весане!

]


Re: Клеймото на лудия
от katbalu на 30.11.2017 @ 18:13:57
(Профил | Изпрати бележка)
Опитвам се да кажа нещо, да изкоментирам стихотворението, но е толкова силно, чисто и затрогващо, че май... нямам достатъчно силни думи. Това клонче пролет така бодна сърцето ми...
Великолепно стихотворение!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.12.2017 @ 07:58:36
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова щедрост блика от коментара ти, че ме накара да се усмихна и дори да се изчервя...
Благодаря ти за безценната награда от топли думи, мило момиче!

]


Re: Клеймото на лудия
от Heartfelt на 05.12.2017 @ 15:23:12
(Профил | Изпрати бележка)
Много силен стих, уникални метафори! Благодаря за удоволствието!


Re: Клеймото на лудия
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.12.2017 @ 12:44:10
(Профил | Изпрати бележка)
И аз благодаря за високата оценка и подкрепящите я силни думи!

]