автор: nironi

Всички значения на думите
се давят в това море.
Докато ги изповръщам с
цялото си досегашно изкуствено дишане
не остава нито една.

И съм на открито, в откритото й.
Езикът ми се заплита
в бялата дантелена мрежа между бедрата й.
Рибар ли да съм
и да извадя вещо
улова пулсиращ?
После да го върна
с най-кротката усмивка изморена.
Риба ли да съм
и да заблъскам
натежалите й мрежи
до пръсване?
До нейната най-кротка усмивка?
В откритото море на любовта й
няма значение какво съм.
Няма спасителни лодки.
Сигнални ракети.

Има само една
пълна лъжица луна –
лъжи
ца
за моята душа.