автор: traveling_musician

Бях хлапе и не можех да пиша,
и не знаех какво е букварче.
Имената на дворните птици
си рисувах със звуци и знаци.

Всяка сутрин разбуждах петлите
или зимника с бъчви от тайни,
а из плевника гонех и питах
неграмотната своя безкрайност.

От звука на пребитите вечери
взимах срички от всяка надежда,
дето дядо мълвеше пред вестника
под незрящата слънчева вежда.

През нощта се излягаше месецът
върху пруста с трикраката маса.
Моят дядо целуваше с песничка
най-кафявата снимка в дома си...

Та и аз, позабравен от птиците,
уж грамотен, почти без остатък,
и до днес все не мога да пиша,
ала ходя с ключе на врата си.