автор: GalinaBlanka

От векове по името ми плюят и за войната мене обвиняват,
Та ще помоля всички да ме чуят. Каква е истината обяснявам.
Той, Парис, като всички ергенаши, акъла дето в гащите си носят
изсипа се във Спарта и отпраши де що му падна фуста малко сносна.
И фукаше се, тоя хвалипръцко, на Троя със богатствата несметни.
И мъж ми с девер ми – съвсем по гръцки – скроиха как глупака да преметнат.
Защо се съгласих да съм примамка? Не знам и аз. Защото го обичах.
Не Парис! Боже, тази смешна сянка и на сатир е трудно да прилича!
На Менелай повярвах, че войната ще свърши за година има-няма,
а после ще си вземе и жената, и златните богатства на Приама.
Напук на всички приказки за вярност, на Парис още пътьом станах скучна,
а Омир пък, от мъжка солидарност, така и премълча какво се случи.
Приам прибра сина си непрокопсан, а мене тихомълком ме отпрати.
Със злато да, ама каква ти полза – аз вече станах повод за войната.
И старостта си в самота дочаках в далечните земи на руси мизи,
а мъката изгриза ме, тъй както водата морска пясъка изгризва.
Ни Менелай, ни Парис зърнах вече – те бяха си открили обич друга –
вкуса на кръв, звънтенето на меча по-сладки са от устни на съпруга.
Това стои зад сагата „любовна“ . За всичките игрички на мъжете
жена ще има винаги виновна. И тъй ще си върви през вековете.