автор: zika

Заболя я. Под лявата гърда. Само това си спомняше от съня.
На сутринта се разгледа пред огледалото. Имаше малко синьо петънце на мястото – все едно сънуваното я беше белязало
Намаза петното с крем. И го забрави.
След няколко дни при събуждане болката под лявата гърда,
беше по-силна. Петното удвои размера си и стана мастилено черно.
Започна да сънува кошмари. Не ги помнеше. От тях се събуждаше цялата потна, изплашена, безпомощна.
Петното набъбна. Започна да я боли от докосването на дрехите.
Отиде на лекар. Под гръдта й нямаше нищо. Докторът й предписа успокоителни и я прати в лабораторията за пълна кръвна картина.
Петното стана по-голямо от разперена длан.
Сънищата започнаха да я поглъщат. Събуждаше се с плач.
И нямаше никакъв спомен. Само болка под лявата гърда. Като че насън някой забождаше пръст там. Силно, яростно, обвинително.
По средата на петното се отвори рана. От нея потекоха гной и кръв. Болката стана пулсираща. Като ударите на сърцето.
Не смееше да заспива. Защото след това тази кървяща рана се променяше плашещо.
Кръвната картина беше нормална.
Намери лечители. Само един видя петното. Довери му се.
Изпълняваше точно указанията му. Вареше билки, правеше лапи, пиеше отвари. Малко по малко петното започна да променя цвета си. Раната се затвори и се покри с розова коричка. Тя започна да спи. Не знаеше дали продължава да сънува. От билките потъваше в непробуден сън.
Петното стана малко светлосиньо петънце.
До нощта, в която насън видя ръката на дете да я докосва точно под лявата гърда. Събуди се с мисълта, че това е ръката на нероденото й дете. То я нараняваше.
Споменът нахлу и я зашемети.
Абортът. В четвъртия месец. С риск за живота. Не можа да прости изневярата и не пожела да роди детето. Оцеля. Но недоверието й не позволи да създаде семейство.
Остана сама. С добра работа. Сама. С имане...
Петното се появи по-голямо, страшно и подуто. Спука се.
Раната зейна черна и воняща. Не можеше да диша от болка. Всяко раздвижване добавяше пукнатина в растящото петно на вината.
Бе виновно оцеляла. Наказала се със самота.
Отиде в храм. Запали свещ. Покая се. Запали свещ и на умъртвеното нероденото момиченце. Така й казаха тогава.
Раната покри гърдите. Спусна се към корема. Безформено петно с обвиващи я пипала.
Рак на кожата. В напреднал стадий. Това бе последното заключение в специализираната клиника.
Отказа лечението. И се предаде.
Един ден от прозореца видя старец. Бездомник. Повика го. Нахрани го, даде му дрехи.
Той я благослови. Разплакана му разказа за съня, момиченцето, петното и греха, с който се опитваше да живее.
– Защо си мислиш, че те наранява в този сън? -попита той.
– Може би иска да ти каже нещо. Нараняваш се ти с мислите за наказание и възмездие. Попитай в съня си момиченцето защо те докосва. Не взимай приспивателни и не бягай от съня.

Момиченцето я докосна с пръстче под лявата гърда.
– Събуди се, мамо! Той те чака.
– Кой ме чака?
– Моят брат. Тъжен, сам и болен, те чака в дома. Обещай най-после да отидеш.
– Обещавам! В кой дом?
– Знаеш, мамо.
Отиде в дом за сираци. Към нея се спусна малко момченце.
– Ти дойде, мамо! Чаках те. Тя каза, че ще дойдеш. Че трябва да дойдеш.

Прегърна го. Заплака от любов и благодарност за пръв път през живота си.
Идваше всеки ден. Стояха сгушени един в друг с часове.
Петното започна да се смалява. Раната се затвори. Покри се с розова коричка.
„Необяснима ремисия!“ – казаха светилата. И попълниха нужните документи.
Скоро с Даро се прибраха вкъщи.
Петното и кошмарите изчезнаха.
Само понякога се появяваше под лявата гърда синьо петънце – като милувка от невидимата малка длан...