автор: Irina_kis

И преди теб са ставали войни,
и преди тебе клоните е кършил вятър,
и пак без тебе всичките злини
в среднощни оргии са обладавали
душата ми.
И преди тебе са изхвърляли сърцето ми
в контейнера с токсичните отпадъци,
бях анонимен стълб за етикети
и смачканата дъвка на паважа.

И да те има-черното е черно,
красивите любови плесенясват,
а младостта отстъпва пораженчески,
във колкото и битки да участва.

От кулата на твоето тщеславие
едва ли виждаш много надалече
със този тъй трогателен бинокъл,
оформен от присвитите ти шепи!

Не ме плаши с пъпчивата си гордост
и с този мъх над устните
недостолепен!
Ти вярваш ли, че егото ти-клоун
е подходящ афиш за премиера
във сърцето ми!?