И само гласа ти щом чуя,
нощта ми превръща се в ден.
Обзет от живителна струя,
политам към теб окрилен.
Макар да си толкоз далече,
как тръпнеш усещам те аз
и как разстояния вече
отпадат за миг между нас.
С изгаряща длан те докосвам,
дъха ти усещам горещ.
До мене си! Тук си! На косъм!
Огряна от ярката свещ.
Кога ще си тръгнеш, не зная.
Не мога да кажа и – спри!
Но пламъка в мене до края,
помни го – не ще догори.
(Из новата ми проектокнига с избрана поезия "Фениксът Любов")