| Кротка приказка за буйни души Огромна и неумолима есента
легна облекчено
в слисаните пазви на дърветата, листата с изпогризани от нетърпение пръсти
се разделят с прикованите си тела
и неусетно разкъсани от отшелническия шум на дните
с теб, изгнанико, изгарящ в недрата ми,
продължаваме нататък.
По топлите оврази на изворните ти ръце
гадая имало ли ни е
или сме само кротички ереси,
измислени от небрежни богове,
забравили, че е твърде късно да се умира,
когато си под упойката на две огромни,
ненаситни есенни очи.
Как да не повярваш тогава,
че в теб покълват птиците
и небето е вече твое сърце.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Кротка приказка за буйни души" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Кротка приказка за буйни души от somebody (somebody_s@abv.bg) на 29.10.2017 @ 17:03:54 (Профил | Изпрати бележка) | Каква ти кротка приказка! Нима привидната дрямка на есента може да укроти стремящото се към небе сърце :))))))))) Разточителен разкош са думите ти тук, Дес! Дори не мога да преценя кои са най-впечатляващи. Дали легналата в пазвите на дървото есен, с която се опитваш да приспиш емоции. Дали необузданият стремежът на листата към свобода, разделяйки се с прикованите тела на дърветата. Дали желанието да се отдадеш на ненаситните есенни очи и на естествения полет на душата нагоре.
Вплела си емоции в думите. Предпазливо си се разголила в цветните есенни листа, но може ли да се удържи любовта, която те носи на крилете на птиците :))))) Много ти отиват точно тези цветове и емоции. Здрасти, Дес :)))))))))))) |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 29.10.2017 @ 18:13:01 (Профил | Изпрати бележка) | За пореден път се изумявам как ме разчиташ до последното небенце чак, прозрачна съм ти, нищо не мога да скрия от твоя четящ ум.:) Как да не се радвам, че те има, екс-рей такъв.{} |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от tearfly на 27.10.2017 @ 19:59:21 (Профил | Изпрати бележка) | …Есента ляга, и всичко се случва извън нея, макар че, лежейки, тя си мисли точно обратното – мисли си за онези реки, които приковават нозете ѝ в миналото, за онези корени, които я държат в настоящето и онези литнали гълъби, теглещи я към бъдещето…на кого принадлежи – на себе си – и не,не, да, да…вещерско е „когато си под упойката на две огромни, ненаситни есенни очи.”…така някак си чувствам аз нещата, четейки… и сякаш над Есента витае вечното и тя тегли изгнаника към него(вечното). |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 27.10.2017 @ 20:20:31 (Профил | Изпрати бележка) | Това е съвършената рецензия, как изчопли до костица всяка дума, всеки смисъл, уж скрит, интелектуално предизвикателство мое.:) Аз отдавна съм просто симулакрум на човек.{} |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от Vesan (proarh92@abv.bg) на 26.10.2017 @ 14:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | "Огромна и неумолима есента
легна облекчено
в слисаните пазви на дърветата,..." - впечатляващ образ!
Поздрави! |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 19:05:26 (Профил | Изпрати бележка) | Такава я видях и такава я описах - нищо впечатляващо.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 19:03:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ни веднъж през живота си не съм гаврътвала такова нещо и нямам наблюдения за ефектите.:) |
]
]
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 27.10.2017 @ 18:37:43 (Профил | Изпрати бележка) | Следователно есенната ми космогония енергизира.:) |
]
RE: Кротка приказка за буйни души от sliver на 25.10.2017 @ 21:35:04 (Профил | Изпрати бележка) | Няма кротички ереси ;) Само сресани, ноооо, ветрецът дебне ;) |
RE: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 26.10.2017 @ 09:00:25 (Профил | Изпрати бележка) | В защитения кафез на думите всичко е възможно и нищо не може да ти се случи, освен да си разбиеш главата в първия срещнат вятър.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от sofia_air на 25.10.2017 @ 14:32:24 (Профил | Изпрати бележка) | Красив възторг от живота! Така както само ти можеш да го изречеш, за да останем шокирано-безмълвни след силното въздействие на думите ти, Деси! |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 25.10.2017 @ 16:32:03 (Профил | Изпрати бележка) | Може би всички ние сме семена от древна гора, която чака да избуи шокирано-безмълвна.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.10.2017 @ 13:42:46 (Профил | Изпрати бележка) | Как е възможно очите винаги да си остават ненаситни, дори и в ден като днешния, когато сякаш самият живот се присвива до едно дребно камъче заклещено в уретрата на човек с бъбречна криза? Кое ни кара да прегаряме един по друг или да се давим в стремления и томления? Толкова сме незначителни в неуспешната си имитация на падащи, изсъхнали в основата си есенни листа, че дори не можем да излезем от черно-белите графити на битието си. И все пак се търсим, падаме и се търсим със слепите си пръсти... Отгледай нежните птичета загнездени в сърцето ти и ги пусни да отлетят в правилния момент. Може би правилният човек ще бъде точно на пътя им... |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 24.10.2017 @ 20:19:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ако знаех отговорите, щях да се заема с фалшифициране на ценности или пък с трафик на идеи за поетично живеене.:) Но острите скули на планините вътре в нас са денонощно далеч едни от други, така че есенно жълтите ни очи са способни да преместят магнитния полюс. |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от libra на 22.10.2017 @ 21:26:47 (Профил | Изпрати бележка) | да..любовта дава крила с които можеш да стигнеш почти до небето :)
наистина е кротко усещането, което идва от текста..
:) |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 21:36:09 (Профил | Изпрати бележка) | Като един същий думоукротител се изявявам.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от elsion (negesta@gmail.com) на 22.10.2017 @ 09:49:48 (Профил | Изпрати бележка) | само да премигнеш и слънчевият лъч
искрящ по облите камъчета на двора -
същите, които хрущят под стъпките на есента
чак до прага на вратата ти -
придобива сладък меден оттенък,
с малцовите нотки на шумолящи сухи листа
(измислени сме, да, от небрежните богове в зениците ни...
или бяха без-брежни те? ;)
|
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 10:17:24 (Профил | Изпрати бележка) | Без брегове и в небрежност гарантирана
пируват зеничените богове,
измислят есенни момичета
със шумолящи стигми есенни
напряко през сърцето.
Премигвам и вече знам -
стъпките ми свършват
на прага на каменното небе.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.10.2017 @ 09:16:56 (Профил | Изпрати бележка) | Помъдряваме през есента :)
Топлинка си! |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 22.10.2017 @ 09:49:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не всички, не всички, аз съм си все така тъповата.:))) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от malovo3 на 21.10.2017 @ 21:06:58 (Профил | Изпрати бележка) | Ах, тези есенни очи..... Красиво е! |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 21:15:40 (Профил | Изпрати бележка) | След края на всяко стихотворение започва вечността - красиви са точно тези очи, а не думите.:) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от rady на 21.10.2017 @ 13:13:14 (Профил | Изпрати бележка) | Замислих се дали има кротички ереси... И в заглавието и тук, оксиморонно се усмихваш, но все пак се усмихваш, есенна и кротка! |
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:20:52 (Профил | Изпрати бележка) | Любовта е кротичка ерес или поне става кротичка, като я приемеш завинаги до себе си.:) А усмивката е единственото ни човешко оръжие.{} |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:11:48 (Профил | Изпрати бележка) | Словесно разпролетяване преди зимните буйства.:))) |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от secret_rose на 21.10.2017 @ 13:14:44 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | При нас има красива история, разказва, че мъжките ръце са топли извори, женската утроба - нива. А семето на истината посява Бог :)
Когато откриеш своя извор, дръж ледовете далече @--;-- |
]
Re: Кротка приказка за буйни души от mariq-desislava на 21.10.2017 @ 13:24:10 (Профил | Изпрати бележка) | При мен ледове не виреят, просто няма как да удържат на изстъпленията ми.:) |
] | |