автор: severka

Залезът се скри във гънките на мрака.
Дъждът по някаква команда спря,
защото знае, че отдавна чакам
да влезеш с вятъра през моята врата.

Тревогите ни тихо ще умрат от щастие
сред чашите, напълнени с червено вино.
Ще си спомним позабравените страсти
докато изчерпим с теб докрай адреналина.

Като стакато ще се плъзна лек по кожата
да попия бисерните капки на умората.
Тишината кротко между нас ще разположим,
за да потънем в сянката на спомена...

16.10.2017 г.
3765 Б.Алекс.
Петър Пенчев