автор: KBoianov

...И когато Бог създаде човеците, изпрати им ангели, да ги наставляват. Наречени бяха Наблюдателите, макар да не гледаха безучастни хорските съдбини.
Те дадоха на човешкото племе земеделието, занаятите и много други знания. И като сториха толкова добро, бидоха обожествени от людете.
Но Бог предупреди ангелите да нямат потомство от човеците, за да не поемат от земното и загубят от небесното. Защото познали човешката любов, те щяха да изпитат и омразата, гордостта, властолюбието и алчността.Тъй и стана.
Тогава Господ отвърна десницата си от Изпратените. И не идваше нито Божията благодат да ги укрепи, нито слова премъдри да ги упътят.
Видели се изоставени на Земята, ангелите започнаха да се препират като как да живеят занапред: по Божията воля или както сами си изберат.
И се яви Сатана, та пусна първо оръжието на езика. Изрече и полетяха думи сквернословни- толкова многобройни, че затъмниха небето. Тия слова вдишаха доста ангели и техните синове- нефилимите.
Но имаше и други измежду ангелите, що останаха с вярата Божия и възпитаха и децата си в нея.
Тогава Сатана сътвори хибриди-великаните, наречени по-късно титани. И направи още чудовища страховити и кръвожадни.
Тъй настъпи кобният ден и час, когато армиите се изстъпиха на полето на смъртта.
Прочее синовете ангелски не бяха великани на бой, но дваж по-юначни и мъдри от враговете си. Те бяха облечени в сребристо блестящи брони, а в десниците си имаха мечове с магичен зелен пламък.
Слугите на Сатана бяха с оръжия, на които стоеше по едно червено око, що светеше зловещо и разпръскваше кървав мрак.
И настъпи тишина- тъй дълбока, че нито пиле запяваше, ни вятър листо подухваше. Сивите небеса бяха натежали от скръб, защото оттам гледаха ангелите небесни, но Господ им бе запретил да се намесват.
Удари се желязо в желязо, плът в плът и дух в дух. И колкото кураж да имаха верните на Бога ангели и децата им, те не можеха да устоят на огромната злина и сила, що се бе възправила срещу им.
Един по един падаха нефилимите в страшната жътва и отците им извикаха отчаяно към Небесата.
И като видя всичко това, архангел Михаил, предводителят на Небесното войнство се просълзи, изстъпи се пред трона Господен и рече.
- Доста е! Те изкупиха греховете си.
Смръщи вежди Бог и изпрати мълния пред редиците на демоните и изчадията.
И полетя Небесното войнство с кънтящи викове, та да спаси, колкото са останали.
Даде им се толкова Светлина, че целите сияеха и ослепяваха изчадията адови, та да ги посекат овреме.
И уловиха Сатана и титаните, та ги запратиха вдън мрачните бездни.
Тези от падналите ангели, що възроптаха против Бога и застанаха на страна на злото, бяха заточени на петото небе до свършека на света, както писа Енох.
...Отлитаха опростените, верни на Господ ангели от земната твърд към Небесата и ридаеха за децата си. Сълзите им капеха като златен дъжд в сърцата на хората.
Тъй людете запазиха от ангелското в себе си да се предава во века. И душите им търсеха Бога и пътя към Небесата.
Сега и винаги и во веки веков.
Амин.