ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 868
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 869
 Онлайн сега::: AGRESIVE
 |  Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив,
на трохи колеблив,
с белег в стомаха
от гвоздей ръждив,
в моя живот
ще ухае надежда,
чакам я още,
макар да изглежда
точка в безкрая...
наивно е, зная,
но продължавам
да си мечтая,
като гладник
за софрата във рая,
как най-накрая,
как най-накрая,
моят животец
и мен ще нахрани
с гозбите, сготвил
за шепа избрани.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Гастрономия на живота" | Вход | 3 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Гастрономия на живота
от libra на 18.10.2017 @ 22:04:13
(Профил | Изпрати бележка) | | пожелавам ти да дойде ден на благоденствие и да се нахрани душата ти с всичко това което иска, хубав стих :) |
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.10.2017 @ 11:23:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Гладът на душата е наистина по-страшен от този на стомаха. Усмихнаха ме твоите думички, мила! Благодаря ти! |
]
Re: Гастрономия на живота
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 16.10.2017 @ 12:11:33
(Профил | Изпрати бележка) | Да, метриката и изказа са същите, но твоето майсторство е несравнимо по-добро...
Поздравявам те и аз, пастирке! |
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 16:14:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Особено за последното си стихотворение, твърде много скромничиш! Не е нужно да си правим класации един друг. Успя да ме докосне и развълнува написаното от теб. Наистина, Лео. |
]
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 11:55:53
(Профил | Изпрати бележка) | Последното изречение от коментара ти ми навя такива противиричиви мисли, че написаното от мен ми се стори богохулно...
Но стихотворението, макар и в първо лице единствено число би трябвало да се възприема като резекзия на същността на една голяма прослойка в обществото ни, на която ми се иска да дам пламъчето, за което ти говориш и всеки да успее да подгрее своята, замръзнала отдавна, надежда... |
]
]
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 12:11:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Щом самата ти си Любов, щом Бог е Любов, какъв "еретик, неверник с качулка" си? От всяка твоя дума свети сърце, пропито с това единствено и побеждаващо чувство! Аз не се подвеждам по теб, аз те следвам с осъзната необходимост, Меги... Позволяваш ми, нали? |
]
Re: Гастрономия на живота
от secret_rose на 16.10.2017 @ 12:21:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Някъде бях писала, че тя, любовта, е третият възможен. Тоест - тя не е чувство, тя е вампир :))) който поглъща и заличава останалите около нея.
А казано на моя език - тя е нежната мекота, в която аз-ът на личността се разтваря безболезнено и заспивайки, така, сякаш е дете, потъващо в уютната гръд на своята майка. Но щом е буден и надига глава този аз, както в моя случай, тя - любовта, е още химера... блян, неръкотворно изкуство, което не сме благословени да съзерцаваме дори с тези ни егоцентрични очи. Но тя е там, знанието за нея ни повдига и държи на пътя, само дето... не с тези очи ще я видим, и не с тези ръце ще я поемем. Такива някакви са еретичните ми мисли в понеделник сутрин (днес се поуспах), но ти обърна погледа ми към нея и отивам да надраскам нещо влюбено.
Та не любовта, ти си вдъхновение :) |
]
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.10.2017 @ 17:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Ако новото стихотворение, което пусна следобед в сайта, е почувствало родилен подтик от разменените между нас коментари и е било емоционално взривено от тях, то аз съм повече от щастлива, Меги! |
]
Re: Гастрономия на живота
от secret_rose на 16.10.2017 @ 17:19:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Мария... всичко, което има смисъл да бъде написано, казано, споделено... е любовта. Просто аз се боя от нея. Но защото някак я улавям в общуванията ни тук - тя все напира: “покажи ме, извади ме, освободи ме” :))) Само чака знак :)
Радвам се, че обръщаш очите ми към нея @—;— |
]
Re: Гастрономия на живота
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.10.2017 @ 16:58:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Цялата ти същност е обърната към Нея, Меги, така те усещам... защо се боиш, отдай и се, това е Пътят ни на земята, следата на живота, която трябва да оставим след себе си. Ако ми позволиш да бъда навигатора ти, обръщам те цялата - с очи, сърце и чувства към любовта-творчество. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
