автор: LeoBedrosian

На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми,
средоточието, в което
се кръстосват шпагите
на мъжките погледи
и цветните желания
под упоритото зелено
на дърветата.

Късна циганка,
която държи лятото
между голите си
колена
и ни дарява с мечти
за следващи
топли сезони...