автор: ringo

Мойта тетка Първолетка
беше на пазар веднъж.
Без да прави много сметка,
тя се запозна със мъж.

Край сергия на пазара -
дъра-бъра, туй-онуй,
бързо дружбата подкара,
ала по-нататък чуй:

Той – мъжът, поет се писал,
даже стих й посветил,
толкоз много я сащисал,
че у тях я посетил...

Почнал той да рецитира -
вдъхновен, със нежен глас...
Ней сърцето й примира!..
Кой над чувства има власт?...

Думички такива сложил -
тя не чувала на сън!..
Ама да не се изложи,
си мълчала като пън!...

Сбъркала се Първолетка.
Тя е муза на поет!
Моята наивна тетка!
Ала нямала късмет...

Тъкмо сложила кафето,
сяда с госта на миндер,
ето ти го от полето -
Пройчо, мъж й, комбайнер.

Нейната изгора първа,
днес по документ съпруг,
гледа – хич не му отърва
и се разбоботил тук:

„Жено, счупи се комбайна
и се връщам за ремонт...
Я?... Ми ти какъв си, майна?
Мязаш ми на вагабонт?...

Пуснал си коси такива
като некоя жИна!
Тъй на мъж не му отива!
Май си некой хаймана?...

Първолето, кой е този?..”
Ревва гневният съпруг.
„Пройчо, той... това...таквози...
стихове чете ми тук...”

„Айде, четенето свърши -
нема нужда!...Нема бис!...
Че един кат` му обърша,
като тапа ще хвърчи!...

Трудно даже ще го стигна
за да му се извиня!...”
Пройчо ей така изригна,
онзи мигом издимя...

„Да ти плюя на късмета!...
Брей, проклета си жена!...
Помниш ли бе, Първолето?...
Ти веднъж се отърва,

ала днес ще си получиш,
и за миналото дял!...
Стихчета не съм научил,
но ще има рецитал...

Вместо лигава поема
или пък любовен стих,
неокастрен прът ще взема,
ще повтарям и на „бис”!...