автор: YOTOVAVA

последни есенни щурци –
непоправими трубадури
Иван Николов

Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас
по залез като захарче в меласа.

Ще плъзне тънки пръсти вечерта
по струните космически на здрача.
Загърбих вече грях и суета
и не дойдох сега да ви оплача.

За мене беше чест да съм сред вас –
непримирими звездни трубадури.
които споделиха с тъжен глас –
да си свободен значи да е трудно.

Неверен и лъстив човешки род!
Така ли лесно песен се забравя?
А в мен вибрира дълго тих акорд –
с невзрачни ноти в петата октава.

И помня – каза тя: Недей да спиш,
допий си чашата със чай изстинал.
Далеч е Бог. След мъртвите щурци
навярно тази есен е заминал.

Недей сънува хляб и светлина –
защото всички ангели са луди.
Сега, заспиш ли – утре сутринта
дано да има кой да те събуди!