автор: liulina

Къде си?
С болката си ветре …
Обикаляш с ярост върховете,
крещиш, но ехото не е съветник,
завихряш в себе си ти световете,
на обичащия клетник …
Без смисъл вижда ти се всеки път
и всяка брулена минута,
в сърцето ми загнездил си викът,
с болката си можеш да ме срутиш …
С теб разгарям се в пожар,
трептя като символ на безкрая,
живот за другите е всяка твар,
а аксиомата е в ада или рая …