 |  Дали когато рукне ситен дъжд
небесните ръце потръпват в болка, или свян, или надежда,
дали копнеят да го задържат
като изплакани очи на мъж скиталец, на бездомник или странник,
избродил пустите земи на светове
които помним още от мига
на всяка малка смърт, на всяка тъй неискрена раздяла.
Копнежът му да може да даде и да ограби
затихващите стъпки на ума.
Когато завали
и дъжделивите усмивки на деня потънат в дрипите на моето сърце
все още търся,
търся звук от теб
за да се слее тихата ни песен -
нали ти каза: тъй пробужда се зората...
Светът блести, като незнаен ореол, щом завали
и аз му давам ново име,
създадено от ритъма на твоето сърце, което помня с пръстите на мрака,
с нестихващата жажда на небесните ръце,
с докосването до онези тайнства,
дори с изпръхналата, есенна земя и мириса на гниещи листа
аз помня...
Ела си, въплатен във някоя от тези малки капки,
във падането,
там, където аз
притихнала като възторга на земята
очаквам да измиеш радостта ми.
Публикувано от viatarna на 19.09.2017 @ 15:23:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "За моите есенни окови" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За моите есенни окови
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.09.2017 @ 22:17:21
(Профил | Изпрати бележка) | Когато обичаш оковите си, те не те карат да търсиш път за избавление от тях, а да копаеш проход в себе си, все по-навътре и навътре и да търсиш имане, непознато за другите, за да му дадеш свое име и да му подариш дори дъха си...
Потъвам в думите ти и те следвам безпрекословно с грейнали очи и с доверието на твоя заклет фен, магична Меги! |
]
Re: За моите есенни окови
от rady на 20.09.2017 @ 15:11:42
(Профил | Изпрати бележка) | След лятото как суха е земята...И как копнее за дъжда. Но не онези млади бури, а продължителен и непорочен светъл дъжд...
Усетих се някак поканена и вмъкната в твоите разточителни блянове, на които искаш да дадеш ново име, но няма нужда - и така сетивата ми празнуват! |
Re: За моите есенни окови
от secret_rose на 20.09.2017 @ 17:12:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | "Прати ми любовта, която е бистра и прохладна като твоя дъжд – тоз, който
благославя жадната земя и пълни глинените прости делви.
Прати ми любовта, която би могла да напои съществуванието до сърцевината му,
за да се разпростре оттам като невидимия сок през разклоненото дърво на битието
и да избликне в цвят и плодове.
Прости ми любовта, която укротява сърцето с пълнотата на покоя."
Обичам поезията на Тагор...
|
]
Re: За моите есенни окови
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.09.2017 @ 12:02:22
(Профил | Изпрати бележка) | прегръдка между дъжда и земята, в които душите ни са въплътени, вплетени като странни ефирни шевици...
"ела си", бих казала и аз, впримчена в двузначността на израза
:) |
Re: За моите есенни окови
от secret_rose на 20.09.2017 @ 12:21:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Пустотата е незапълнима, тя е кладенец без дъно, блато без пазач, тя е толкова интимна - принадлежи единствено и само на теб. Тя е единственият възможен зад стъклените, огледални стени на нашето съществуване. И дори да си дойде... няма да я замести, не може.
Много нежно преминаваш по редовете ми, винаги, благодаря ти.. @--;-- |
]
Re: За моите есенни окови
от doktora на 20.09.2017 @ 00:24:08
(Профил | Изпрати бележка) | ... не е ли крие в грехопадението катарзиса на очакванията ни за пречистване
Е, много дълбокомислено се излях, но изповедта е поетична отвсякъде, Мег!
Никос () |
]
Re: За моите есенни окови
от libra на 19.09.2017 @ 23:49:51
(Профил | Изпрати бележка) | сещам се за един арабски принц/или пък беше султан и първи везир/ разочарован от изневярата на жена си, който тръгнал да търси по белия свят истината /преди да нареди да я обезглавят/ и един ден поспрял да почине под едно дърво, а в короната му открил ракла заключена със сто катинара откъдето излязла една жена..това по памет го пиша
никой не можеш да заключиш, ако той не иска да е заключен :) но пък цената която се плаща за това вече е друго нещо..
поздрав за стихотворението :) |
Re: За моите есенни окови
от secret_rose на 20.09.2017 @ 12:23:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да... Ние си обичаме оковите. Сами се оковаваме в представи, очаквания, страсти... И ако някой приближи и ги разкъса, показвайки ни, че са просто мисълформи, после страдаме за тях.
Благодаря :) |
]
Re: За моите есенни окови
от tearfly на 19.09.2017 @ 23:15:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Копнежно за "оковите"...дали свободата е нещо друго или е това - да положиш доброволно ръцете си пред жадуваното... |
]
Re: За моите есенни окови
от kameja на 19.09.2017 @ 19:53:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Докосване до светло тайнство е поезията ти. |
]
Re: За моите есенни окови
от mariq-desislava на 19.09.2017 @ 17:27:48
(Профил | Изпрати бележка) | "Всеки от нас е встрастен, бълнува за своя любим,
отдалечава се, приближава се,
и е както уловен в клопка, така и ловец.":)
Небесни изворе, носиш Изтока в себе си и го превръщаш в словесни драгоценности.{}
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 869
ХуЛитери: 2
Всичко: 871
Онлайн сега:
