автор: Angelche

Още се чува моето лятно щурче
нищо, че бавно настъпва есен
радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа,
натежали от лятна умора,
понесени на вятъра от лудостта
ще танцуват пак над стобора.
Есента събира сега плодовете
на лятото в зноя изпечени,
горите променят си цветовете
в шарени дрипи ще са облечени.
Ще ни радва понякога слънце,
с мъка през мъглите пробило.
Отронва се в нивите зрънце,
за нов живот сили добило.
Там във мен ще запазя лятото,
да топли дълго сърцето ми
и на юг ще изпращам ятото,
…..тихо още пее щурчето ми.