автор: Angelche

Трудно е да бъдещ съден от другите
и как да останеш верен на себе си.
Все се питаш, нима това са заслугите
и можеш ли да изневериш на сърцето си.
Някой съдник, в душата надничал ли е,
знае ли как се радва и от какво я боли,
от какво е докосвана, била е щастлива,
от какво е разкъсвана на парчета хиляди.
Вървял ли е , по пътя ти, по твоите стъпки.
Плакал ли е с теб, щом си бил тъжен
дали се е радвал, щом бил си щастлив,
разбрал ли е, че като приятел е нужен
или от страни е гледал, строг и вежлив.
А този съдник къде е, да види в теб,
че отглеждаш в душата си Ангел,
винаги до него стои твоят Демон.
Понякога единият надделява,
така те поддържат баланса в Нас,
изграждат ни като личности - нашето Аз.
И все със Ангел и Демон се борим,
защото така сме устроени…защото
така се живее…с любов и болка с сърцето,
неразбрани от другите, объркани вътрешно,
но винаги верни на себе си.