Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Remar
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13952

Онлайн са:
Анонимни: 270
ХуЛитери: 3
Всичко: 273

Онлайн сега:
:: Albatros
:: kameja
:: felisia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНечистите - част 14
раздел: Романи
автор: leslieshay

Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде.
Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внимателни. На улицата отпред една жена притискаше малко момиченце силно до себе си, докато мъж в униформата в червено, бяло и златно на гвардията говореше със съпруга й. Каквото и да им каза войникът, накара мъжа да вдигне дъщеря си на ръце, а жената да застане по-близо до него. Момиченцето, не по-голямо от четири, прегърна баща си през врата с малките си ръчички и мигаше с любопитство към гвардееца. Посегна към златните ресни на еполетите на раменете му и се нацупи, когато войникът просто си тръгна.
– Не мислех, че ще се мобилизират толкова бързо. – измърмори Анди.
– Страшниците и демонът им избягаха – какво искаш? – попита го Финиан.
– Да са по-некоординирани щеше да е чудесно.
– Как ще се измъкнем? – попита Елизабет притеснено.
– Не се тревожете. – каза Ръдфорд и нареди на всички: – Пригответе се.
Огледа се наляво и надясно, взе проядената от молци сива шапка от главата на Анди, нахлупи си я ниско и излезе от скривалището им точно след една група младежи.
– Ще го хванат! – каза Елизабет.
– Няма. – каза Анди.
Ръдфорд се приближи до някакъв брадат мъж, поне с две глави по-висок от него и с плашещо широки рамене, които опъваха до скъсване шевовете на ризата му. Приличаше по-скоро на мечка, отколкото на човек. Капитанът се бутна в него и дори и до тогава да можеше да мине за инцидент, нямаше как да се нарече грешка това, че го измери с поглед от главата до петите и с всички сили го блъсна назад. Мечокът полетя с рев, стоварвайки се върху група войници.
– Но… Богове, какво прави! – ахна Лизи.
– По-тихо. – изшътка й Анди.
Ръдфорд се обърна да си върви, а брадатият се изправи с изкривено от яд лице. Беше толкова разгневен, че дори не се усети как бута и настъпва гвардейците и с нов мощен рев се хвърли върху капитана на страшниците.
– Ох. – Анди примижа, сякаш него бяха запокитили в клетата сергийка за плодове. – Отнесе го като куцо пиле домат.
Ръдфорд се изправи от отломките и с ръка се опита да изтупа панталона си, по който бе полепнала каша от малини и ягоди. Сякаш изобщо не виждаше разяреният гигант или войниците, от които трябваше да се крие.
– Не трябва ли да му помогнем? – попита Елизабет несигурно.
Точно в същия момент от другата страна на улицата някаква жена се разпищя пронизително.
– Мръсник! Мерзавец! – крещеше тя. Облечена в розова рокля, обула розови обувки и носеща розова шапчица с мрежичка, тя налагаше един изключително объркан войник със слънчобрана си, а пък тежките й кестеняви букли подскачаха с всеки замах. – Как смееш да ме… докосваш! Мръсник! И вие! – посочи с чадърчето към сащисаните гвардейци. – Той е ваш човек! Защо не го контролирате! Вече всякакви ли пускате в армията?
– Госпожо, моля Ви…
– Госпожо?! – кресна тя с почервеняло лице. Елизабет можеше да се закълне, че видя как ноздрите й се разшириха дори от ъгъла, където бяха – като на някой много… розов бик. – На госпожа ли ви приличам, войнико?!
– Хайде. – каза Финиан, хвана я за ръката и преди тя дори да е осмислила какво ще направи, вече бяха на улицата.
Сърцето й се качи в гърлото, докато се облягаше на Калахан, както Ръдфорд й нареди. Не беше подготвена изведнъж да скочи така на улицата. Огледа се параноично наоколо, убедена че са ги видели да излизат и след малко някой ще извика, че са намерили чудовището, но откри, че никой не им обръща ни най-малко внимание. Цялото бе погълнато от мечока, когото трима войници се мъчеха да удържат да не смаже капитана, и пищящата жена. Никой не ги погледна дори, освен за да се преместят от пътя им, усетили миризмата, която се носеше от Елизабет. Направо бе невероятно колко лесно пресякоха широката улица и се шмугнаха в отсрещната пряка. Беше дълга и достатъчно широка за файтон и девойката знаеше, че води към Пристанищния квартал, където се помещаваха корабните компании и голяма част от офисите на търговците. Баща й наемаше цяла сграда там.
Мисълта за него предизвика по-силна болка в нея от тази от наранените й ребра, затова тя побърза да я изтика някъде надълбоко в съзнанието си.
– Ръдфорд ще се оправи ли? – попита тихо, поглеждайки зад рамо.
Финиан се усмихна и зави в първата уличка, на която попаднаха.
– Не се тревожи за него. Ще ни намери.
– Къде? На кораба?
– Не, не отиваме на кораба сега.
– А къде?
– Някъде, където да изчакаме ситуацията да деескалира. – Калахан, усетил недоволството й от потайността му, стисна леко ръката й. – Ще се погрижим за теб, Елизабет. Имай ни доверие.
Лизи не знаеше колко доверие й е останало да раздава, дори и страшникът да се бе постарал да спази думата си да не позволи нищо лошо да й се случи. Така или иначе обаче в момента нямаше друг избор, освен да го следва и да се надява на поне няколко мига, в които да не се страхува за живота си.
Едва си го помисли и Анди, който вървеше няколко крачки пред тях, изруга. Група от четирима войници изникна от поредната пряка точно пред тях. За един дълъг миг Елизабет си позволи надеждата, че и този път няма да ги забележат, но те се спряха, огледаха ги, този най-отпред каза нещо на останалите и всички затичаха към тях.
Естествено.
– Анди, погрижи се за нея. – каза Финиан. Пусна я, пристъпи пред нея и в ръката му се появи същия камшик от огън, който бе използвал в нощта на бала срещу морите. – Аз ще ги задържа.
Лизи успя само да го изгледа ужасено, защото я изоставя, преди другият страшник да я грабне за ръката и да я повлече назад, откъдето дойдоха.
– Хайде, по-бързо! – пришпори я мъжът.
Девойката щеше да му извика, че не може, ако не бе твърде заета да притиска с ръка ребрата си и да се опитва да диша. Въпреки това се помъчи да изцеди някакви сили от изтормозеното си тяло. Босите й крака зашляпаха по-бързо по земята, но пак не беше достатъчно, ако се съдеше по киселия поглед, който Анди й хвърли. И докато й се мръщеше, нещо зад тях привлече вниманието му и явно не бе нищо хубаво.
– По дяволите! – процеди.
Издърпа я рязко наляво и Лизи трябваше да стисне зъби, за да не изпищи от болка. Тя обаче бързо потъна на дъното на приоритетите й, когато видя късата, масивна стрела, която се заби в павето на сантиметри от нея.
– Арбалети. – отговори на ужасеното й изражение страшника и продължи да я дърпа напред.
Започна да си мърмори съсредоточено нещо под нос, като едновременно с това някак си успяваше и да ги направлява така, че стрелите винаги да ги изпускат на косъм.
Около тях започваше да се стъмва, макар слънцето все още да бе високо в небето. Въздухът завибрира, наситен с енергия, която попи и в тялото й. Чувството, че се разпада, отново се появи. Между една крачка и следващата настъпи пълният мрак, в който Елизабет не беше нищо повече от морска пяна. Един удар на сърцето – само толкова продължи, а после слънцето отново грееше ярко над тях. Само че сега бяха поне стотина метра по-напред, и двамата бяха голи, а от носа на Анди покапа кръв, която той избърса припряно с опакото на ръката си, преди пак да затегли девойката.
Той я беше измъкнал от екзекуцията. Лизи не знаеше точно как я бе пренесъл от ешафода до уличката зад съда, но заради тази негова способност сега все още бе жива.
– Да, знам, че съм впечатляващ. – ухили й се и изведнъж тя си даде сметка за липсата им на дрехи и колко възхитено го зяпа. – Но най-добре си гледай в кра…
Тялото му потръпна и се изви напред, а въздухът излезе със задавен стон от дробовете му. Ръката му пусна нейната и страшникът се строполи на земята.
От гърба му стърчеше опашката на стрела.


Публикувано от viatarna на 09.09.2017 @ 13:09:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   leslieshay

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.01.2022 год. / 21:00:15 часа

добави твой текст
"Нечистите - част 14" | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Нечистите - част 14
от secret_rose на 10.10.2017 @ 21:10:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Кажи, че ще оживее :)))


Re: Нечистите - част 14
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.09.2017 @ 23:05:44
(Профил | Изпрати бележка)
Еее... Ама че си и ти. Защо уби красавеца :)) Как беше: тук трябва да напиша някоя вариация на "Много добре, Ел!" или "Страхотно развитие!" :)) Обаче ще те изненадам с две забележки ;) Пиши ѝ вместо Й (И ти ли, Ел!) и намали малко използването на "приоритет", пък и "деескалира" звучи странно от устата на Фильо :))
Не ми се сърди, историята ти смазва като огромен чук!!!


Re: Нечистите - част 14
от leslieshay на 10.09.2017 @ 03:38:22
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, за ѝ си прав, но не мога да свикна да си кълча пръстите да натискам шифт+х -.-` Но за думичките - тия са войници. Знам, че не сме ги показвали много как са войници, но са си точно такива, само където бият мори вместо терористи. Нарочно ги пускам да си приказват така :)

]


Re: Нечистите - част 14
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 10.09.2017 @ 13:29:29
(Профил | Изпрати бележка)
:) Права си. Чакай сега да ти се направя на умен със следващия си коментар - Manifesta non eget probatione! :)))

]


Re: Нечистите - част 14
от leslieshay на 10.09.2017 @ 23:36:46
(Профил | Изпрати бележка)
Да не би да си имаме юрист тук? :D
Винаги има нужда от одобрение :)

]