автор: flood

Отивам си – каза морето. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Тъмно.
Къде отиваш? – попита човекът. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Тъмно.
Има отлив – отговори то. От Луната е. Сбогом. До утре. – Пяната събра очите на всемира и ги превърна в блясък.
Има смърт. От живота е. Сбогом. – Пяната събра очите на човека и ги превърна в пясък.
До друго утре. В друго време.
– Идвам – каза морето. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Светло.
– Откъде идеш? – попита пясъкът. Прошумя и забели с пяна мисълта си. Бе тихо. Влажно. Ноемврийско. И прекалено тихо, за да бъде есен. Светло.
– Има прилив. От Луната е. Ти къде си?
– Тук. Където се прибираш.